Картичка за бебе Александър

Първата ми публикация (на тема картички) е посветена на много скъпа приятелка, с която ни свързват безценни моменти, общи тревоги, любов по пътешествията (и математиката), както и нерадостната съдба да споделяме еднаква професия (от която всякак се стремим да избягаме, но все още неуспешно).
Всъщност един от малкото уеб проекти, които съм стартирала и съществуват успешно (е-платформа за публикуване на годишни финансови отчети), е именно с нея, като затова често пред (не)познати я наричам "моя партньор". А тя е толкова много повече: прекрасен човек, смел авантюрист, перфектна в своята професионална област и богата на истински приятели, сред които скромно се нареждам и аз.
Причините да пиша за нея са много, разбира се, а конкретният повод е раждането на прекрасния й син Александър.

Още преди да се роди Алекс, исках да подготвя картичка за милото, така чакано с любов, събитие и да я взема със себе си във Варна.

С вълнение избирах цветовете, като умишлено избягвах стандартните сини нюанси. Признавам си, не успях да избягам от любимия тюркоазен цвят.

Първоначално идеята ми беше да има задължително червен цвят - любимият на проекто-мамата, но никак не ми хрумна как да го вплета в картичка за новородено момченце. (Записвам си, някой път, да се предизвикам по този начин).
Без мечета, без патета и без бебешки дрешки - само една вятърна въртележка - символ на безгрижното детство, което от сърце желая на Алекс.

С тази картичка би ми се искало за първи път да взема участие в едно предизвикателство, така популярно сред скрапбук творците, а именно: Картичкофурийско предизвикателство 291 - "Честито". Повече информация за него тук: http://cardsaddicted.blogspot.bg/2016/03/291.html

С вятър в косите: Аби

Тюркоазено-кафява сватба

Човек и добре живее, един ден мъжът до него се събужда и решава, че иска да се види в така мечтания бял костюм (черен смокинг) и да вдигне сватба. Така Т. успокояваше баба ми, която тъкмо бях подготвила, че ще имаме един ден дете, но няма да минаваме през стандартните ритуали като бракосъчетание. Е да, ама не: тропна с крак и взе решение: "сватба ще има, с всичките избирателно важни за нас моменти!". Баба засия... Е, в интерес на истината, не съм се дърпала много, защото реших, че в крайна сметка това ще бъде поредният купон с компанията с малко по-спортно-елегантни плажни дрехи.
Тук е моментът да споделя за нашата уговорка: правим морска сватба на плажа, като искаш варненка за жена (а после получаваш даже две, но това е тема за друг пост), след което се местим да живеем в София. Стиснахме си ръцете и Нещото, наречено "сватбена подготовка" започна да тече малко по-малко от месец преди заветната дата.
А за нея...