6 юли 2016 г.

Домашен хляб с дива мая

Аромат на домашен хляб или моите 20 стотинки в приготвянето на такъв...



Всичко започна преди много време с един особено неуспешен опит за направа на хляб с квас. Оттогава се зарекох, че това не е моето призвание - хлябът стана кисел, леко клисав и с естетически вид на разпльокан броненосец - толкова твърд също (грях е да се говори така за насъщния, но е и грях да се лъже).

Желанието за нови опити се появи, когато моя позната сподели в блога си изкушаващи снимки на домашно приготвен от нея хляб - съвсем по правилата. Преди да се престраша, бях изгледала какви ли не видео инструкции, бях прочела съвети от хлебари, бях направила няколко пъти чуден квас, но резултатът не ни грабваше у дома (в сравнение с пухкавия хляб, излязъл от домашната хлебопекарна).
Та Яни (непременно се отбийте при нея на адрес: http://simplyyana.blogspot.bg/) споделя в лесни стъпки как да си направим дива мая, а с нейна помощ и чуден квас (без да е нужно дълго време - особено сега лятото).
За дивата мая са нужни само: плодове - пресни или сушени, лъжица - две мед и вода (ако е изворна сигурно е по-добре).
Съдържанието на моята е един забавен експеримент, но с успешен и доволен резултат.
Забърках малко над 500 г нарязани на едро плодове (част от леко престаряла диня, 2 - 3 кайсии, срязани през половината череши и понеже Яна ползва ябълки - срязах и една, за да съм сигурна, че нещо ще се случи), 2 лъжици мед и литър вода. Всичко изсипах в огромен буркан, а него разположих в най-слънчевия кът на нашия хол - кухня, присещайки се за вицовете за фикуси ;)
Маята е готова, когато се е образувала пяна с характерен мирис на квас и при отваряне на капачката се чува познатото фъскане, както при газирани напитки. Това се получи в рамките на два - три дни :)
Самата течност се прецежда и може да се съхранява в хладилник.
От нея за направата на кваса си отделих малко повече от 100 мл, в които разтворих около 100 г брашно (най-добре да е пълнозърнесто, ръжено или типово). Отбелязах старателно с ластик нивото на сместта, оставих я на топло и след около 6 часа, количеството беше станало двойно, с обилно съдържание на балончета. Квас по учебник ;)

Ето и самата рецепта за хляба:


1 кг брашно по избор (ползвах смес от спелта, лимец и типово брашно)
750 мл вода (до 900 мл, но това ми се струва висш пилотаж)
20 г сол
200 г квас (получен от дива мая и брашно)
семена по желание

Приготвяне:

квасът се изсипва при водата. Според Яна, "ако той плува и леко се носи над водата, значи имаме предпоставка да очакваме хубав хляб. Ако стартера пада на дъното на съда, то или още не е "пораснал" достатъчно или е превтасал."
Добавя се солта и постепенно брашното, като се омесва доста лепкащо тесто - изпитание за търпението на всеки заел се и разбирането на помагачите - в моя случай на Тони и етърва ми Таня (които гледаха мач от Европейското).
В книгите пише, че като се омеси хляба, се оставя да почине, правят се няколко прегъвания с кратки почивки помежду им - колкото по-топло е в помещението, където ще втасва, толкова по-кратки са тези интервали.
Готовото тесто се оставя в набрашнен съд (препоръчва се да е върху ленена и набрашнена кърпа в панер), покрива се добре с найлон и се оставя в хладилник бавно да втасва.
Може да се опече и след престояване на топло около 30 - 40 минути, без да се оставя в хладилник за няколко часа, според Йоана от http://www.kulinarno-joana.com/2010/06/rye-sourdough-spelt-bread/, но лично аз не съм пробвала този вариант.

На сутринта от тестото направих супер вкусни мекички (да, случва се да се поглезим няколко пъти в годината без капка свян), а на следващата вечер и хляб.

По правило е хубаво, след опичане, хлябът да престои в хартиен плик и найлонова торба, да се консумира на следващия ден или поне да се разреже часове по-късно, тъй като процесът на "готвене" продължава и след изваждането му от фурната.
Който има време - чака, който няма търпение - го изяжда от коричка до коричка за броени минути ;)
Втората партида пекох при друга температура, защото първата сякаш ми се стори твърде висока.
Загрях фурната до 220 градуса с вентилатор, поставих метален съд на дъното с вода, от която пара да се получи прекрасната коричка. Извадих тестото - сгънах го няколко пъти, за да се оформи характерният гребен, поръсих с брашно и направих разрези.
Пекох така десетина минути, след което намалих температурата на 170 - 180 градуса и допичах за още около 30 минути. Докато се пече, хлябът се надига, а за коричката... е, вече ви споменах ;)





Опитайте по-скоро и ако решите, ще се радвам да споделите ;)

С трохи по клавиатурата, поздрави: Аби



4 коментара:

  1. Ауу Аби, записах я и обезателно ще пробвам. А тези трохи от клавиатурата дали да не ми ги обереш и изпратиш да пробвам :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Ти само кажи, че пак отиваш на палатка и ще ти спретна цяла партида да си имате ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Ти само кажи, че пак отиваш на палатка и ще ти спретна цяла партида да си имате ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Ще имате обратна връзка тия дни :)

    ОтговорИзтриване